1 Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта.
2 Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас – посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено.
3 Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му.
4 Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“
5 Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо.
6 Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“
7 Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин.
8 Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува.
9 След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани.
10 Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.
11 След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.
12 Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни.
13 Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли.
14 Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим.
15 Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.
16 Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.
17 След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните.
18 Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят.
19 Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора – но нямам никакви обвинения срещу своя народ.
20 Затова исках да се срещна и да говоря с вас – окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“
21 Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб.
22 Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“
23 Те се уговориха кога да се срещнат и на определения ден в къщата, където беше настанен Павел, дойдоха много юдеи. От сутринта до вечерта той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство. Опитваше се да ги убеди да повярват в Исус, като използваше откъси от закона на Моисей и от книгите на пророците.
24 Някои от тях повярваха на нещата, които говореше Павел, ала други не повярваха.
25 Спорейки помежду си, те започнаха да се разотиват, но Павел им каза още нещо: „Истината изрече Святият Дух, когато чрез пророк Исая каза на предците ви:
26 «Иди при този народ и кажи:Ще слушате и ще чувате,но няма да разберете.Ще гледате и ще виждате,но няма да проумеете видяното.
27 Защото тези хора са притъпили ума си,запушили са ушите си,затворили са очите си.В противен случайщяха да видят с очите си,да чуят с ушите си,да разберат с умовете си,да се обърнат към мени да ги излекувам.»
28 Затова знайте, че Божието спасение беше изпратено на езичниците. Те ще чуят!“
30 Цели две години Павел остана в къщата, която бе наел, и приемаше всички, които идваха да го посетят.
31 Той проповядваше за Божието царство и поучаваше за Господ Исус Христос смело, без да му пречи никой.