1 Междувременно Савел продължаваше да заплашва и да иска да убие последователите на Господа. Той отиде при първосвещеника
2 и му поиска писма до синагогите на Дамаск, даващи му право, ако открие там някакви последователи на Пътя – мъже или жени – да ги залови и доведе в Ерусалим.
3 Савел наближаваше Дамаск, когато внезапно, както си вървеше, край него проблясна светлина от небето.
4 Той падна на земята и чу глас да му казва: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“
5 А Савел попита: „Кой си ти, Господи?“Гласът отговори: „Аз съм Исус, когото ти преследваш.
6 Сега стани и влез в града и там ще ти бъде казано какво трябва да направиш.“
7 Мъжете, които придружаваха Савел, стояха онемели, защото чуха гласа, но не видяха никого.
8 Савел стана от земята, но когато отвори очи, не виждаше нищо. Хванаха го за ръка и го отведоха в Дамаск.
9 Три дни той не виждаше и нито яде, нито пи нещо.
10 В Дамаск имаше един ученик на Исус на име Анания, при когото Господ дойде във видение и каза: „Анания!“„Ето ме, Господи!“ – отвърна Анания.
11 Господ му каза: „Стани и иди на улицата, която наричат Права. Намери къщата на Юда и попитай за Савел от Тарс. Той е там и се моли.
12 Във видение е видял мъж на име Анания да влиза и да полага ръцете си върху него, за да може да възвърне зрението си.“
13 Анания отговори: „Господи, мнозина са ми разказвали за този човек. Чух за всички злини, които е сторил на святите ти хора в Ерусалим.
14 Сега е дошъл в Дамаск, упълномощен от главните свещеници да арестува всеки, който призовава твоето име.“
15 Но Господ му каза: „Върви, защото той е избраният от мен инструмент да занесе името ми пред езичници, царе и пред израелския народ.
16 Аз сам ще му покажа какви страдания трябва да понесе заради моето име.“
17 Анания излезе, отиде в къщата и като положи ръцете си върху Савел, каза: „Братко Савле, Господ Исус, който ти се яви, докато идваше насам, ме изпрати, за да можеш отново да виждаш и да се изпълниш със Святия Дух.“
18 В същия миг нещо подобно на люспи падна от очите на Савел и той прогледна. После стана и се кръсти.
19 След това хапна малко и почувства как силите му се връщат.Савел остана с последователите в Дамаск няколко дни.
20 После започна да ходи в синагогите и да провъзгласява: „Исус е Божият Син!“
21 Всички, които го чуваха, се чудеха и казваха: „Нали този човек се опитваше да унищожи в Ерусалим всички вярващи в това име? Нали дойде тук, за да ги арестува и отведе при главните свещеници?“
22 Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като по неоспорим начин доказваше, че Исус е Месията.
23 Минаха доста дни и юдеите се наговориха да убият Савел.
24 Ден и нощ те наблюдаваха градските порти, за да го убият, но Савел узна за плановете им.
25 Една нощ последователите му помогнаха да избяга – сложиха го в кош, промушиха го през една дупка в градската стена и го спуснаха долу на земята.
26 Щом пристигна в Ерусалим, той се опита да се присъедини към последователите, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че наистина е ученик на Исус.
27 Но Варнава го взе и го заведе при апостолите. Той им обясни как Савел видял Господа по пътя и как Господ му говорил, и колко смело в Дамаск Савел проповядвал в името на Исус.
28 Тогава Савел остана с апостолите. Той свободно влизаше и излизаше от Ерусалим и смело проповядваше в името на Господа.
29 Често приказваше с говорещите гръцки юдеи и спореше с тях, а те търсеха начин да го убият.
30 Когато узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.
31 За църквата в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи мирно време. Вярващите живееха в страх от Господа, а Святият Дух ги насърчаваше и с негова помощ броят им растеше и църквата укрепваше.
32 Обикаляйки по всички градове в околността, Петър пристигна при Божиите хора, които живееха в Лида.
33 Там завари един парализиран на име Еней, който от осем години беше прикован на легло.
34 Петър му каза: „Еней, Исус Христос те прави здрав, стани и си оправи леглото!“ И той веднага стана.
35 Всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36 В Йопия живееше една последователка на Исус на име Тавита (на гръцки – Доркас, което значи „сърна“). Тя винаги вършеше добрини и даваше милостиня на бедните.
37 Докато Петър беше в Лида, Тавита се разболя и умря. Изкъпаха я и я поставиха в една стая на горния етаж на къщата.
38 Когато последователите научиха, че Петър е в Лида, недалеч от Йопия, изпратиха при него двама мъже, които го помолиха: „Ела бързо при нас!“
39 Петър се приготви и тръгна с тях. Като пристигна, го заведоха в стаята на горния етаж. Всички вдовици го наобиколиха и плачейки, му показваха ризи и дрехи, ушити от Доркас, докато е била жива.
40 Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна.
41 Той й подаде ръка и й помогна да стане. После повика Божиите хора и вдовиците и им я показа жива.
42 Това се разчу из цяла Йопия и много хора повярваха в Господа.
43 Петър остана да живее в Йопия при един кожар на име Симон още дълго време.