20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.
21 От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби.
22 А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен.
23 Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа.
24 Той ми каза: «Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.»
25 Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано.
26 Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“