31 Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“
32 Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33 Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли.
34 Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“
35 Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни.
36 Това насърчи хората и те също започнаха да ядат.
37 (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.)