1 Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта.
2 Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас – посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено.
3 Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му.
4 Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“
5 Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо.
6 Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“