16 Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.
17 След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните.
18 Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят.
19 Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора – но нямам никакви обвинения срещу своя народ.
20 Затова исках да се срещна и да говоря с вас – окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“
21 Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб.
22 Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“