17 След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните.
18 Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят.
19 Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора – но нямам никакви обвинения срещу своя народ.
20 Затова исках да се срещна и да говоря с вас – окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“
21 Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб.
22 Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“
23 Те се уговориха кога да се срещнат и на определения ден в къщата, където беше настанен Павел, дойдоха много юдеи. От сутринта до вечерта той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство. Опитваше се да ги убеди да повярват в Исус, като използваше откъси от закона на Моисей и от книгите на пророците.