1 Исус напусна това място и дойде в областта Юдея и отвъд река Йордан. Отново много хора идваха при него и той ги поучаваше както винаги.
2 Приближиха се няколко фарисеи, които искаха да го подведат да каже нещо грешно, и затова го попитаха: „Позволено ли е мъж да се разведе с жена си?“
3 Исус им отговори: „Какво ви е заповядал Моисей?“
4 Фарисеите казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише документ за развод и така да се разведе.“
5 Исус им отговори: „Той ви написа тази заповед, защото отказахте да приемете Божието учение.
6 Но от сътворението на света «Бог ги създаде мъжки и женски пол».
7 «Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 и двамата ще станат едно», така че са вече не двама души, а едно цяло.
9 Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
10 По-късно в къщата учениците пак го попитаха за това.
11 Исус им каза: „Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея.
12 Всяка жена, която се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, също извършва прелюбодейство.“
13 Хората водеха децата си при Исус, за да ги докосне, но учениците им се скараха.
14 Когато видя това, Исус се ядоса и им каза: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.
15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
16 И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.
17 Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
18 Исус му отговори: „Защо ме наричаш «добър»? Никой не е добър освен един единствен – Бог.
19 Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»“
20 Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“
21 Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш – иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“
22 При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“
24 Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство.
25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28 А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29 Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест
30 и който да не получи стократно повече сега, в настоящето – къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
32 Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха удивени, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него:
33 „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците,
34 които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Но три дни по-късно той ще възкръсне.“
35 Яков и Йоан – синовете на Зеведей – се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“
36 Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
37 Те отговориха: „Нека седнем до теб: единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“
38 Исус им каза: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия, и да се кръстите с кръщението, с което аз трябва да се кръстя?“
39 „Можем“ – отговориха братята.Тогава Исус им каза: „Вие ще изпиете чашата, която аз пия, и ще се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам,
40 но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които са приготвени.“
41 Като чуха това, останалите десет ученика възнегодуваха срещу Яков и Йоан.
42 Тогава Исус извика всички при себе си и им каза: „Знаете, че езичниците имат признати управници, които обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях.
43 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга.
44 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да стане роб на всички.
45 Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
46 След това пристигнаха в Eрихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей.
47 Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
48 Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
49 Исус се спря и каза: „Извикайте го.“Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“
50 Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.
51 Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“„Учителю, искам пак да виждам!“ – отговори му слепият.
52 Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.