1 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си.
2 Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? – казваха те. – Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса?
3 Нима той не е дърводелецът – синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4 Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“
5 И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях.
6 Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.След това отиде да проповядва из околните села.
7 Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове.
8 Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си.
9 Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас.
10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град.
11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си. Това ще им бъде като предупреждение.“
12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят.
13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
14 Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“
15 Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
17 Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип.
18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“
19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше,
20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея.
22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“
23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“„Поискай главата на Йоан Кръстител“ – отговори майка й.
25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже
27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му,
28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си.
29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали.
31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място.
33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях.
34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно.
36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева.
40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души.
41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички.
42 Всички ядоха и се нахраниха,
43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници.
44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото.
46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега.
48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине.
49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх.
50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани,
52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега.
54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус.
55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира.
56 Където и да отидеше – в села, градове или стопанства – навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.