26 Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28 А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29 Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест
30 и който да не получи стократно повече сега, в настоящето – къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
32 Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха удивени, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: