30 После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?
31 То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.
32 Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33 И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.
34 Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
35 Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36 Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.