22 Така и дарбата за други езици е знак не за вярващите, а за невярващите. Пророческата дарба е знак не за невярващите, а за вярващите.
23 Ето защо ако цялата църква се събере и всички говорят други езици, ако влязат външни хора или невярващи, няма ли да кажат, че сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват, когато влезе невярващ или външен човек, той ще осъзнае греха си чрез думите им, ще бъде осъден чрез думите им,
25 тайните на неговото сърце ще бъдат изявени и тогава той ще падне по очи и ще се поклони на Бога, казвайки: „Бог наистина е сред вас!“
26 Какво да правим тогава, братя и сестри? Когато се съберете, един има псалм, друг – поучение, трети – откровение, един говори чужд език, а друг обяснява думите му. Всичко трябва да се прави за укрепването на църквата.
27 Ако някой говори друг език, трябва да говорят двама или най-много трима, и то един по един, а някой да обяснява това, което се говори.
28 А ако няма кой да обяснява, те трябва да мълчат в църквата и да говорят на себе си и на Бога.