1 Но аз, братя и сестри, в миналото не можех да ви говоря като на хора, които имат Духа, а трябваше да ви говоря като на хора от този свят, като на бебета в Христос.
2 Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не бяхте готови да я приемете, както и сега не сте готови,
3 понеже сте все още хора от света. Защото щом като между вас има завист и раздори, нима това не показва, че сте хора от света и че постъпвате напълно по човешки?
4 Когато един казва: „Аз принадлежа на Павел“, а друг: „Аз принадлежа на Аполос“, не постъпвате ли като хора от света?
5 Кой е Аполос и кой е Павел? Те са само служители, чрез които вие повярвахте, и извършиха делото си така, както Бог бе възложил на всеки един.
6 Аз посях семето, Аполос го поля, но Бог го направи да порасне.
7 Ето защо, важен е не този, който сее, нито този, който полива, а Бог, който прави посятото да расте.
8 Този, който сее, и този, който полива, работят с една цел и всеки ще получи своята награда според труда си.
9 Ние заедно работим за Бога, а вие сте Божията нива и Божията постройка.
10 Според дарбата, която Бог ми даде, аз поставих основата като мъдър майстор-строител, а друг гради върху нея, но всеки трябва да внимава как гради.
11 Защото никой не може да положи основа, различна от тази, която вече е положена, и тази основа е Исус Христос.
12 Когато хората градят върху тази основа, независимо дали използват злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама,
13 работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е.
14 И ако работата на някого – онова, което е построил върху основата – издържи, този човек ще получи награда.
15 Ако изгори, този, който го е построил, ще понесе щети, самият той обаче ще се спаси, но така, както се спасява човек, който успява да избяга от горяща сграда.
16 Нима не знаете, че вие сте Божият храм и Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой разруши Божия храм, Бог ще го унищожи, защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
18 Не се заблуждавайте! Ако някой сред вас се смята за мъдър според стандартите на този свят, нека стане „глупав“, за да стане наистина мъдър.
19 Защото мъдростта на този свят е глупост в очите на Бога. Писанието казва: „Бог улавя мъдрите в техните хитрувания.“
20 Казано е също: „Господ знае, че мислите на мъдрите са безполезни.“
21 Ето защо никой не трябва да се хвали с хора, защото всичко е ваше:
22 Павел, Аполос и Кифа, светът, животът и смъртта, настоящето и бъдещето. Всичко принадлежи на вас,
23 а вие принадлежите на Христос, който принадлежи на Бога.