1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не съм ли видял Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2 Дори и да не съм апостол за другите, за вас съм апостол, защото вие сте печатът, който доказва моето апостолство в Господа.
3 На тези, които ме разпитват, казвам в своя защита така:
4 Нямам ли право да ям и да пия?
5 Нямам ли право да се оженя за вярваща жена както другите апостоли и Господните братя, и Кифа?
6 И нима само аз и Варнава трябва да работим за прехраната си?
7 Кой служи войник на свои разноски? Кой сади лозе и не яде плодовете му? И кой се грижи за стадо и не пие млякото му?
8 Не казвам всичко това само от човешка гледна точка. Нима и законът не казва същото?
9 Защото в закона на Моисей е писано: „Не връзвай устата на вол, който вършее.“ Но нима за воловете се грижи Бог?
10 Не казва ли това за нас? Да, за нас е написано това, защото този, който оре, трябва да оре с надежда и този, който вършее – с очакване да получи своя дял от реколтата.
11 А нима е твърде много ние, които посяхме у вас зърното на духовното, да искаме да пожънем от вас материални блага?
12 Ако други имат правото да вземат неща от вас, нямаме ли ние повече основания от тях? Но ние не сме се възползвали от това свое право и понасяме всичко, за да не поставяме пречки по пътя на Благата вест за Христос.
13 Не знаете ли, че онези, които работят в храма, получават храната си от храма и онези, които служат редовно при олтара, си делят помежду си това, което е принесено в дар?
14 Така и Господ заповяда онези, които изявяват Благата вест, да получават прехраната си от това.
15 Но аз не съм се възползвал от никое от тези свои права. И написах това не за да се приложи в моя случай, защото по-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да ми отнеме правото да се гордея.
16 Защото нямам причина да се гордея с това, че проповядвам Благата вест, понеже това е мое задължение и горко ми, ако не го изпълнявах!
17 Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор,
18 каква е наградата ми тогава? Тя е в това, че мога да проповядвам Благата вест безплатно и да не се възползвам от правата, които ми дава проповядването на Благата вест.
19 Защото, въпреки че съм свободен от всички, аз станах роб на всички, за да мога да спечеля повечето от тях.
20 За юдеите станах като юдеин, за да мога да ги спечеля. За онези, които са подчинени на закона, станах като човек, който е подчинен на закона (въпреки че аз самият не съм подчинен на закона), за да мога да ги спечеля.
21 За онези, които не са подчинени на закона, станах като човек, който не е подчинен на закона (въпреки че аз не съм без Божий закон – подчинен съм на Христовия закон), за да мога да ги спечеля.
22 Станах слаб за слабите, за да ги спечеля. Станах всичко за всички, за да мога по всякакъв начин да спася част от тях.
23 Правя всички тези неща заради Благата вест, за да мога да споделя благословенията й.
24 Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите!
25 Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно.
26 Ето така бягам аз – като човек, който има цел, и така се боксирам – като човек, който не нанася удари във въздуха.
27 Изтощавам и подчинявам тялото си, за да не стане така, че проповядвайки на други, аз самият да бъда отхвърлен от Бога.