1 Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини.
2 И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие.
3 Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си,
4 защото – макар и съвестта ми да е чиста – не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди.
5 Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.
6 Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг.
7 Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?
8 Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас!
9 Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят – и за ангелите, и за хората.
10 Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние – презрени.
11 Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни.
12 Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат – благославяме, когато ни преследват – търпим,
13 когато ни хулят – отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.
14 Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца.
15 Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест.
16 Ето защо ви умолявам: подражавайте ми.
17 Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.
18 Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха.
19 Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели.
20 Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила.
21 Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?