13 А като пророчествувах аз, умря Фелатия Венаиевът син. Тогаз паднах на лицето си, и викнах с голям глас, и рекох: Горко! Господи Иеова! Ще довършиш ли ти остатъка Израилев?
14 И словоГосподне биде към мене и рече:
15 Сине человечески, братята ти, братята ти, мъжете на сродството ти и всичкий Израилев дом, всички ония са на които рекоха Ерусалимските жители: Отдалечете се от Господа: нам се даде тая земя за наследие.
16 За то речи: - Така говори Господ Иеова: Ако и да ги отхвърлих далеч между езичниците, Ако и да ги разпръснах по местата, Но пак ще им бъда за малко време като светилище По местата дето отидат.
17 За то речи: Така говори Господ Иеова: И ще ви събера от народите, И ще ви прибера от местата дето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 И като дойдат там Ще дигнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 И ще им дам едно сърдце, и дух нов ще туря у вас, И ще отнема каменното сърдце от плътта им, Ии ще им дам плътско сърдце,