1 И слово Господне биде към мене и рече:
2 Сине человечески, ти живееш сред дом на отстъпници, които очи имат за да виждат, и не виждат, уши имат за да чуят, и не чуят; защото са дом отстъпник.
3 За то, ти сине человечески приготви си потребните неща за преселване, и пресели се дене пред тях; и ще се преселиш от местото си на друго место пред тях; негли дадат внимание, ако и да са дом отстъпник.
4 И ще изнесеш нещата си дене пред тях като неща за преселване; и ти ще излезеш вечерта пред тях като онези които излазят на преселване.
5 Прокопай си пред тях стената, и изнес през нея
6 Пред тях ще ги дигнеш на рамена и ще ги изнесеш като мръкнува: ще покриеш лицето си та да не видиш земята; понеже те дадох знамение на Израилевия дом.
7 И направих както ми се заповеда: донесох вън нещата си дене като неща на преселване, и вечерта прокопах си стената с ръка: изнесох ги като мръкнуваше: пред тях ги дигнах на рамена.
8 И на утринта биде слово Господне към мене и рече:
9 Сине человечески, домът Израилев, домът отстъпник, не ти рече ли: Що правиш ти?
10 Кажи им: Така говори Господ Иеова: Това пророчество се относя на княза който е в Ерусалим, и на всичкия Израилев дом които са между тях.
11 Речи: Аз съм знамението ви: Както направих аз, така ще им бъде: В преселение и в пленение ще отидат.
12 И князът който е между тях ще дигне товар на рамена Като мръкнува и ще излезе: Ще прокопаят стената за да износят през нея: Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
13 Ще простра обаче мрежата си върх него, И ще се хване в примката ми; И ще го закарам у Вавилон в Халдейската земя; Но не ще да я види, и там ще умре.
14 И ще разсея към всеки вятър Всичките около него помощници И всичките му пълкове, И ще измъкна нож зад тях.
15 И ще познаят че аз съм Господ Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по местата.
16 Ще оставя обаче малцина на чет от тях От меча, от глада, и от мора, За да приказват всичките си мерзости Между народите дето отиват; И ще познаят че аз съм Господ.
17 И слово Господне биде към мене и рече:
18 Сине человечески, яж хлеба си с трепет, И пий водата си с ужас и тъга.
19 И кажи на людете на тази земя: Така говори Господ Иеова За жителите Ерусалимски в Израилевата земя: Ще ядат хляба си с тъга, И ще пият водата си със смайване, Щото земята му да запустее от пълнотата си, Заради беззаконието на всички които живеят в нея.
20 И обитаемите градове ще опустеят, И земята ще се разори; И ще познаете че аз съм Господ.
21 И слово Господне биде към мене и рече:
22 Сине человечески, каква е тая пословица която имате в Израилевата земя та казвате: Дните се продължават, и всяко видение се изгубя?
23 За то кажи им: Така говори Господ Иеова: Ще направя тази пословица да престане, И няма вече да се употребява за пословица в Израил; Но кажи им: Дните приближават, И изпълнението на всяко видение.
24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение Нито ласкателно прорицание всред Израилевия дом.
25 Защото аз съм Господ: аз ще говоря, И словото което ще говоря ще се извърши: Няма да се продължи вече; Защото в дните ви, доме отстъпниче, ще говоря слово, И ще го извърша, говори Господ Иеова.
26 И слово Господне биде към мене и рече:
27 Сине человечески, ето, в Израилевия дом говорят: Видението което той вижда простира се в много дни, И пророчествува заради далечни времена.
28 За то кажи им: Така говори Господ Иеова: Никое от словата ми не ще се продължи вече; Но словото което говорих ще се извърши, Говори Господ Иеова.