1 А в деветото лето, десетия месец, десетия ден на месеца, биде слово Господне към мене и рече:
2 Сине человечески, напиши за себе си името на този ден, на този истия ден; защото Вавилонският цар се опълчи против Ерусалим в този истия ден.
3 И произнес притча към отстъпния дом, и кажи им: Така говори Господ Иеова: Тури котел, тури, и още налей вода в него.
4 Събери в него късовете му, всеки добър къс, бедро и рамо: напълни го с избрани кости.
5 Вземи от избраните на стадото, още и натрупай костите под него: свари ги добре, и да уврат и костите му в него.
6 Защото така говори Господ Иеова: Горко на града на кръвопролитието, на котела на който ръждата е в него, и на който ръждата не е излязла из него! Извади го с късовете му: жребие да се не хвърли върх него.
7 Защото кръвта му е всред него: върх гол къмик я изложи: не изля я на земята, та да се покрие с пръст.
8 За да направя да възлезе ярост в извършване на отмъщение, изложих кръвта му на гол камик за да се не покрие.
9 За то така говори Господ Иеова: Горко на града на кръвопролитието! и аз ще уголемя грамадата на огъня.
10 Събери дървата, запали огъня, изнури месата, подправи с аромати, и да изгорят костите.
11 Тогаз тури го празден на въглищата за да се нажеже медта му, и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, да се довърши ръждата му.
12 Утрудил ме е с трудове; и не излезе из него голямата му ръжда, ръждата му даже в огъня.
13 В нечистотата ти има нечестие: понеже аз те очистих, и не се очисти, няма вече да се очистиш от нечистотата си доде успокоя яростта си върх тебе.
14 Аз Господ говорих: ще бъде, и ще го извърша: няма да простя, и няма да пощадя, и няма да се разкая: според пътищата ти и според деянията ти ще те съдят, говори Господ Иеова.
15 И слово Господне биде към мене и рече:
16 Сине человечески, ето, аз чрез един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; и да не сетуваш, и да не плачеш, и да не потекат сълзите ти.
17 С мълчание да е въздишането ти, да не правиш сетувание за мъртви; завий гъжвата си на главата си, и тури на нозете си обущата си, и да не покриеш устните си, и хляб на человеци да не ядеш.
18 И говорих на людете заранта; и вечерта умря жена ми; и направих сутринта както ми се заповяда.
19 И рекоха ми людете: Не ще ли ни известиш що значи за нас това което правиш?
20 И отговорих им: Слово Господне биде към мене и рече:
21 Кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището си, хвалбата на силата ви, желателното на очите ви, и това което милеят душите ви; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, от меч ще паднат.
22 И ще направите както направих аз: няма да покриете устните си, и хляб на человеци няма да ядете;
23 и гъжвите ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви на нозете ви: няма да сетувате нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще въздъхнете един към друг.
24 И Иезекиил ще бъде знамение за вас: по всичко що прави той ще направите: когато дойде това, тогаз ще познаете че аз съм Господ Иеова.
25 А заради тебе, сине человечески, в онзи ден когато отнема от тях крепостта им, радостта на славата им, желателните на очите им, и въжделените на душите им, синовете им и дъщерите им,
26 в онзи ден не ще ли да дойде при тебе бежанецът за да възвести това в ушите ти?
27 В онзи ден устата ти ще се отворят към бежанеца, и ще говориш, и не ще да си вече ням; и ще им бъдеш знамение; и ще познаят че аз съм Господ.