1 И в седмата година, петия месец, в десетия ден на месеца, дойдоха едни от старейшините Израилеви за да попитат Господа, и седнаха пред мене.
2 И слово Господне биде към мене и рече:
3 Сине человечески, говори на старейшините Израилеви и кажи им: Така говори Господ Иеова: Дошли сте за да ме потърсите ли? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.
4 Ще ги съдиш ли? сине человечески, ще съдиш ли? Покажи им мерзостите на бащите им,
5 и кажи им: Така говори Господ Иеова: В деня в който избрах Израиля, и визвисих ръката си към семето на Якововия дом, и станах им познат в Египетската земя, и възвисих ръката си към тях и рекох: Аз съм Господ Бог ваш, -
6 в онзи ден възвисих ръката си към тях че ще ги изведа из Египетската земя, в земя която промислих за тях, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи.
7 И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите на очите си, и не се осквернявайте с Египетските идоли: аз съм Господ Бог ваш.
8 Те обаче отстъпиха от мене и не рачиха да ме послушат: не отхвърлиха всеки мерзостите на очите си, и не оставиха Египетските идоли. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях за да свърша гнева си против тях всред Египетската земя.
9 Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците между които бяха, и пред които се опознах на тях като ги изведох из Египетската земя.
10 И изведох ги из Египетската земя та ги заведох в пустинята;
11 и дадох им повеленията си и направих познати тям съдбите си, които като прави человек ще бъде жив чрез тях;
12 и съботите си още дадох на тях, да са те знак между мене и тях, за да познават че аз съм Господ който ги освещавам.
13 Но Израилевий дом отстъпи от мене в пустинята: в повеленията ми не ходиха и отхвърлиха съдбите ми, които като прави человек ще бъде жив чрез тях; и съботите ми оскверниха премного. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях в пустинята за да ги изтребя.
14 Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
15 И аз възвисих още към тях ръката си в пустинята че не ща да ги заведа в земята която им дадох, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи;
16 защото съдбите ми отхвърлиха, и в повеленията ми не ходиха, и съботите ми оскверниха; защото сърдцата им ходеха вслед идолите им.
17 Но пощади ги окото ми да ги не изтребя, и не ги довърших в пустинята.
18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете в повеленията на отците си, и не пазете съдбите им, и не се осквернявайте с идолите им.
19 Аз съм Господ Бог ваш: в моите повеления ходете, и моите съдби пазете и извършвайте ги;
20 и освещавайте съботите ми, и да са те знак между мене и вас, за да познавате че аз съм Господ Бог ваш.
21 чадата обаче отстъпиха от мене: в повеленията ми не ходиха, и не упазиха съдбите ми да ги вършат, които ако прави человек ще живее чрез тях: съботите ми оскверниха. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях, за да свърша гнева си против тях в пустинята.
22 Но отвърнах ръката си, и подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
23 Възвисих още аз ръката си върх тях в пустинята да ги разпръсна между езичниците, и да ги разсея по местата;
24 защото съдбите ми не извършиха, и повеленията ми отхвърлиха, и съботите ми оскверниха, и очите им бяха вслед идолите на бащите им.
25 За то и аз им надох повеления не добри, и съдби чрез които не щяха да бъдат живи,
26 и оскверних ги в приношенията им с това че преминуваха през огън всяко що разтваря ложесна, за да ги запустя, та да познаят че аз съм Господ.
27 За то, сине человечески, говори на Израилевия дом и кажи им: Така говори Господ Иеова: Още и в това бащите ви ме укориха, като правеха престъпление против мене.
28 Защото като ги доведох в земята заради която възвисих ръката си че им я дам, тогаз погледнаха на всеки хълм висок и на всяко дърво сенчесто, и там принесоха жъртвите си, и туриха там раздразнителните си приношения, и положиха там благовонните си ухания, и направиха там възлиянията си.
29 И рекох им: Що е високото място на което отхождате? И името му се нарече Вама, дори до днес.
30 За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Като се осквернявате вие в пътя на отците си, и блудувате подир мерзостите им,
31 и се осквернявате с всичките си идоли дори до днес, като приносяте даровете си и преминвате синовете си през огъня, и аз ще бъда ли потърсен от вас, доме Израилев? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.
32 И онова което размишлявате никак не ще бъде; защото вие говорите: Ще бъдем като езичниците, като местните родове, да служим на дърва и на камене.
33 Жив съм аз, говори Господ Иеова, непременно с държавна ръка, и с мишца простряна, и с изляна ярост ще царувам над вас.
34 И ще ви изведа из людете, и ще ви събера от местата в които сте разпръснати, с държавна ръка, и с простряна мишца, и с изляна ярост.
35 И ще ви заведа в пустинята на людете, и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 Както се съдих с отците ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, говори Господ Иеова.
37 И ще ви проводя под жезъла, и ще ви заведа в узите на завета.
38 И ще изчистя отсред вас отстъпниците и тези които ми са направили нечестие: ще ги извадя из земята на пришелствието им; и няма да влязат в земята Израилева; и ще познаете че аз съм Господ.
39 А вие, доме Израилев, така говори Господ Иеова: Идете, служете всеки на идолите си и занапред, ако не щете да ме слушате; но не осквернявайте вече светото ми име с даровете си и с идолите си.
40 Защото на светата ми гора, на високата Израилева гора, говори Господ Иеова, там всичкий Израилев дом, всичките в земята, ще ми служат: там ще ги приема, и там ще поискам приношенията ви, и начатките на даровете ви, с всичките ви свети неща.
41 Ще ви приема с ухание на благовоние когато ви изведа из племената и ви събера от местата в които се разпръснахте; и ще се осветя въ вас пред народите.
42 И ще познаете че аз съм Господ когато ви доведа в земята Израилева, в земята заради която възвисих ръката си че ще я дам на отците ви.
43 И там ще си напомните за пътищата си, и за всичките си дела в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си заради всичките си злини които сторихте.
44 И ще познаете че аз съм Господ когато ви направя така заради името си, не според лукавите ви пътища нито според разтляните ви дела, доме Израилев, говори Господ Иеова.
45 И слово Господне биде към мене и рече:
46 Сине человечески, утвърди лицето си към пладне, и направи да капне слово към пладне, и пророчествувай против дъбравата на южното поле,
47 и кажи на южната дъбрава: Слушай словото Господне: Така говори Господ Иеова: Ето, аз ще запаля огън в тебе, и ще изяде в тебе всяко дърво зелено и всяко дърво сухо: разпаленият пламик не ще угасне, и ще изгори в него всичката повърхност от юг до север;
48 и всяка плът ще види че аз Господ го запалих: няма да угасне.
49 И аз рекох: Горко! Господи Иеова! те казват заради мене: Не говори ли той притчи?