2 Що разумявате вие които употребявате тази пословица върху Израилевата земя и казвате: Отците ни ядоха кисъл, и зъбите на чадата оскоминеха?
3 Жив съм аз, говори Господ Иеова, няма вече да употребявате тази пословица в Израил.
4 Ето, всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на сина е моя: която е душа съгрешила ще умре.
5 Но който е праведен и прави съдба и правда,
6 не яде върху горите, и не подига очите си към идолите на Израилевия дом, и не осквернява жената на ближния си, и не приближава до жена кога е в нечистотата си,
7 и не насилствува человека, връща на длъжника залога му, не граби с насилие, дава хляба си на гладния, и покрива с дреха голия,
8 не дава с лихва, и не взема придобитък, отвръща ръката си от неправда, прави права съдба между человека и человека,