8 И народите се опълчиха против него изоколо от областите, И простряха върх него примките си; И хвана се в рова им.
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар: В твърдиня го въведоха, За да се не чуе вече гласът му Върху Израилевите гори.
10 Майка ти, по твоята прилика, Беше като лоза насадена при вода: Стана плодоносна и пълна с вейки Поради многото води.
11 И станаха на нея крепки жезли За скиптри на владетелите; И растът й се възвиши всред честите вейки: И стана знаменита в височината си Между множеството на отраслите си.
12 Но откършена биде с ярост, Хвърлена биде наземи. И източен вятър изсуши плода й: Крепките й жезли се счупиха и изсъхнаха. Огън ги изяде.
13 А сега е насадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14 И излезе огън из един жезъл от вейките й Та изяде плода й, Щото нямаше вече в нея жезъл крепък За скиптър на княжество. Той е плач, и ще бъде за плач.