2 Сине человечески, говори на синовете на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оназ земя земат някого человек от помежду си и го турят за страж,
3 и той, като види меча че иде върх земята, възтръби с тръба, и свести людете,
4 тогаз който чуе гласа на тръбата и не се упази, ако мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му.
5 чу гласа на тръбата, и не се свести: кръвта му ще бъде върх него. Но който се свести ще избави живота си.
6 Но стражът ако види меча че иде и не възтръби с тръбата, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той биде постигнат заради беззаконието си; но кръвта му ще предиря от ръката на стража.
7 И ти, сине человечески, аз те турих страж на Израилевия дом: чуй прочее слово из устата ми, и свести ги от моя страна.
8 Когато казвам на беззаконния: Беззаконне, непременно ще умреш; и ти не проговориш за да свестиш беззаконния за пътя му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; от ръката ти обаче ще предиря кръвта му.