27 Така им кажи: Така говори Господ Иеова: Жив съм аз, които са в запустенията непременно ще паднат от нож; и който е по лицето на полето, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще умрат от мор.
28 Защото ще предам земята в запустение и пустота; и гордостта на силата й ще престане, и горите Израилеви ще запустеят та да няма кой да минува.
29 И ще познаят че аз съм Господ когато предам земята в запустение и пустота заради всичките им мерзости които сториха.
30 И ти, сине человечески, синовете на людете ти говорят за тебе при стените и въ вратата на къщите, и говорят един на друг, всеки на брата си, и казват: Елате сега та чуйте кое е словото което излязва от Господа.
31 И дохождат при тебе както се събират люде, та седят пред тебе като мои люде, и слушат твоите думи, но не ги правят; защото с устата си показват много любов, но сърдцето им отхожда вслед любостяжанието им.
32 И, ето, ти им си като любезна песен от человек сладкогласен и който свири добре; защото слушат думите ти, а не ги правят.
33 Но когато дойде това, (и, ето, иде,) тогаз ще познаят че е имало пророк всред тях.