2 Сине человечески, пророчествувай върх пастирите Израилеви, пророчествувай и кажи им: Така говори Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири които пасат себе си! Пастирите не пасат ли стадата?
3 Вие ядете тлъстината, и се обличате с вълната, колите тлъстите: не пасете стадата.
4 Не укрепихте немощната, и не изцелихте онази която бе зле, и не обвързахте счупената, и не докарахте заблудилата се, и не потърсихте загубената; но с насилие и с жестокост владичествувахте над тях.
5 И се разпръснаха понеже нямаше пастир, и станаха за ястие на всичките зверове в полето, и се разпръснаха.
6 Моите овци се скитаха по всяка гора и по всеки висок хълм; и по всичкото лице на земята бяха разпръснати овците ми; и нямаше кой да потърси нито кой да подири.
7 За то слушайте, пастири, словото Господне:
8 Жив съм аз, говори Господ Иеова, непременно, понеже стадото ми стана корист, и овците ми станаха за ястие на всичките зверове в полето защото нямаше пастир, и пастирите ми не потърсиха овците ми, но пастирите пасоха себе си, и не пасоха овците ми,