12 А когато князът приноси самоволно всесъжение, или самоволни примирителни приношения Господу, тогаз ще му отворят вратата които гледат към изток, и ще принося всесъжението си и примирителните си приношения както прави в съботен ден: тогаз ще излазя; и подир излазянето му ще затворят вратата.
13 И ще приносяш всеки ден всесъжение Господу агне еднолетно непорочно: всяка сутрина ще го приносяш.
14 И ще приносяш за него хлебно приношение всяка сутрина, шестата част на една ефа, и елей третата част на един ин, за да го месиш с брашното: хлебно приношение Господу завсегда чрез повеление вечно.
15 И ще приносят агнето и хлебното приношение и елея всяка сутрина, всесъжение всегдашно.
16 Така говори Господ Иеова: Ако даде князът дар на някого от синовете си, той ще му е наследие: на синовете негови ще е, стяжание ще им е по наследие.
17 Но ако даде дар от наследието си на някого от рабите си, тогаз ще е негов до годината на оставянето: подир нея ще се враща на княза; защото наследието му е на синовете му: тяхно ще бъде.
18 А князът не ще взема от наследието на людете, нито ще ги изважда с насилство из стяжанието им: от стяжанието си ще даде наследие на синовете си, за да се не разпръснуват людете ми всеки от стяжанието си.