1 Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица.
2 Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й. От всичките й рачители няма кой да я утешава: Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха.
3 Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство: Седи между езичниците: не намира покой. Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините.
4 Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците: Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест.
5 Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват; Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му: Младенците му отидоха в плен пред врага.
6 И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава: Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище, И безсилни отиват пред гонещия.
7 Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.