1 Аз съм онзи человек който видях скърб от жезъла на неговата ярост.
2 Води ме, и заведе в тъмнина, а не у виделина.
3 Ей, против мене се обърна, против мене обръща ръката си всеки ден.
4 Овехти плътта ми и кожата ми, съкруши костите ми.
5 Съгради окопи против мене, и окружи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като мъртвите от века.
7 Огради ме за да не излеза, отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и въпия отблъсква молитвата ми.
9 Огради с дялани камене пътищата ми, изкриви стезите ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Свърна пътищата ми и ме разкъса, направи ме пуст.
12 Запъна лъка си, и ме постави като цел на стрела.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула си.
14 Станах смях на всичките си люде, песен тям вес ден.
15 Насити ме с горест, опи ме с пелин;
16 И счупи зъбите ми с кремене, покри ме с пепел.
17 Отблъснал си още душата ми от мир;
18 И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.
20 Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.
21 Това си напомням в сърдцето си, за то имам надежда.
22 Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му:
23 Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.
24 Господ е дял мой, рече душата ми; за то ще се надея на него.
25 Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси.
26 Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.
27 Добро е человеку да носи хомот в младостта си.
28 Седи наедине и мълчи, защото се е турил товар върх него.
29 Туря устата си в пръстта, негли има надежда.
30 Дава ланитате си на оногоз който го бие: сит е от укор.
31 Защото Господ не отхвърля въ век;
32 Но ако и да оскърби, то пак и ще помилва според множеството на милостта си;
33 Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.
34 Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,
35 Да развращава съда на человека пред лицето на Вишнаго,
36 Да онеправдава человека в съда му, - Господ не гледа това за добро.
37 Кой казва нещо, и става, бе да го заповяда Господ?
38 Из устата на Вишнаго не излизат ли и злото, и доброто?
39 Защо би пороптал жив человек, чебовек за наказанието на греховете си?
40 Да издирим пътищата си, и да изпитаме, и да се върнем при Господа.
41 Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме: ти не си ни простил.
43 Покрил си се с ярост, и гонил си ни: убил си, не си пощадил.
44 Покрил си се с облак, за да не промине молитвата ни.
45 Направил си ни измет и мерзост всред людете.
46 Всичките ни неприятели отвориха устата си върх нас.
47 Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.
48 Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.
49 Окото ми капе и не престава, защото няма отрада
50 Доде се Господ наведе и погледна от небето.
51 Окото ми нажалява душата ми заради всичките дъщери на града ми.
52 Враговете ми без причина ме гонят непрестанно да ме уловят като врабче.
53 Отнеха живота ми в ров, и хвърлиха камик върх мене.
54 Води възлязоха над главата ми: рекох: Свърших се:
55 Призвах името ти, Господи, от преизподния ров.
56 Ти чу гласа ми: не затваряй ухото си за въздишането ми, за вопъла ми.
57 Приближил си се в който ден те призвах: рекъл си: Не бой се.
58 Съдил си, Господи, съда на душата ми: изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи обидата ми: съди съдбата ми.
60 Видял си всичките им отмъщения, всичките намислювания против мене.
61 Ти чу, Господи, укора им, всичките им намислювания против мене,
62 Думите на онези които се подигат върх мене, и преговарянията им против мене вес ден.
63 Виж кога седят и кога стават: аз ще им съм песен.
64 Ще им направиш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им.
65 Ще им дадеш окаменение сърдечно, клетвата си върх тях.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш от под небесата Господни.