1 Как омрачи Господ Сионовата дъщеря в гнева си, Хвърли долу от небето великолепието на Израиля, И в деня на гнева си не вспомни за подножието на нозете си!
2 Господ изтреби всичките жилища Яковови, и не пожали: Разори с яростта си твърделите на Юдината дъщеря: Събори ги до земята: оскверни царството и началниците му:
3 В разпалването на яростта си строши всичкия Израилев рог: Завърна назад неговата десница от лицето на неприятеля; И разпали се против Якова като огън пламенен що изпояжда всичко изоколо.
4 Запъна лъка си като враг: възправи десницата си като противник, И уби всичко угодно на окото. В шатъра на Сионовата дъщеря изля като огън яростта си.
5 Господ стана като неприятел: изтреби Израиля, Изтреби всичките му палати, съсипа твърделите му, И умножи в дъщерята Юдина плач и ридание
6 И събори шатъра му като колиба в градина: съсипа мястото на събранието му. Господ направи да се забрави в Сион праздник и събота, И в негодуванието на гнева си, отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отхвърли олтаря си, погнуси се от светилището си, Заключи в ръката на неприятелите стените на палатите му: Възкликнаха в дома Господен като в праздничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря: Опна връвта, не завърна ръката си от да изтребя, И направи да сетува предстението и стената: изнемогнаха купно.
9 Портите й се вдълбаха в земята: погуби и съкруши вереите й. Царът й и началниците й са между езичниците. Законът не съществува, нито пророците й получават видение от Господа.
10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята.
11 Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града.
12 Думат на майките си: Де има жито и вино? – Като премират в стъгдите на града както смъртно ранени, Като се излива душата им в пазухата на майките им.
13 Кого да ти взема свидетел? с що да те сравня, Ерусалимска дъщи? Защото съкрушението ти е голямо като морето: кой може да те изцели?
14 Пророците ти видяха заради тебе суети и безумие, И не явиха беззаконието ти за да върнат пленението ти; Но видяха заради тебе видения суетни които те докараха до изгнание.
15 Всички които заминваха в пътя изплескаха с ръце заради тебе, п Позвиздаха, и киваха с главите си заради Ерусалимската дъщеря, и рекоха: Той ли е градът за който се говореше: Съвършенство на красотата, Радост на всичката земя?
16 Всичките ти неприятели отвориха върх тебе устата си: Позвиздаха, и скръцнаха съ зъбите си, и рекоха: Погълнахме я: Той е наистина денят който очаквахме: намерихме, видяхме.
17 Господ направи което намисли: изпълни словото си което определи от древни дни: Разори, и не пожали, и развесели за тебе неприятели, Възвиси рога на противниците ти.
18 Сърдцето им възопи към Господа. Стено на Сионовата дъщеря, Проливай, като поток, сълзи дене и ноще: Не давай почивка на себе си: да не престане зеницата на окото ти.
19 Стани, възопий нощя когато почнуват стражите: Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа: Възвиси към него ръцете си заради живота на младенците си Които премират от глад по краищата на всичките улици.
20 Виж, Господи и призри на кого си направил така. Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат наземи по пътищата: Девиците ми и юношите ми паднаха от нож: Убил си в деня на гнева си, изклал си, и не си пожалил.
22 Призвал си отвред, като множество в ден на праздник, ужасите ми; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен: Онези които съм носила в обятия и възрастила, врагът ми ги сконча.