1 Помни, Господи що ни стана: Погледни, и виж укора ни.
2 Наследието ни мина на чужденци, Домовете ни на странни.
3 Станахме сирачета без баща, Майките ни като вдовици.
4 Със сребро пихме водата си: Дървата ни идат с цена.
5 На врата ни има гонение: Трудим се и почивка нямаме.
6 Простряхме ръка към Египтяните, Към Асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха: те не съществуват; И ние носим беззаконията им.
8 Раби ни обладаха: Няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добивахме хляба си с беда на живота си, Пред меча на пустинята.
10 Кожата ни почерня като пещ От жестокостта на глада.
11 Смириха жените в Сион, Девите в Юдините градове.
12 Князовете бидоха обесени от ръцете им: Лицата на старейшините се не почетоха.
13 Накараха младите да мелят; И децата паднаха под товара на дървата.
14 Старейшините престанаха от да седят на портите, Младите от песните си.
15 Престана радостта на сърдцето ни Ликът ни се обърна на сетуване.
16 Венецът на нашата глава падна: Горко нам сега, защото сме съгрешили!
17 За то чезне сърдцето ни, За то причерня на очите ни
18 Заради запустението на гората Сион Лисиците ходят по нея.
19 Ти, Господи пребиваваш въ век, Престолът ти в род и род.
20 Защо ни забравяш за всегда, И ни оставяш на дълго време?
21 Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем: Обнови дните ни като изпърво.
22 Но си ни отхвърлил съвсем: Разгневил си се много против нас.