14 Пророците ти видяха заради тебе суети и безумие, И не явиха беззаконието ти за да върнат пленението ти; Но видяха заради тебе видения суетни които те докараха до изгнание.
15 Всички които заминваха в пътя изплескаха с ръце заради тебе, п Позвиздаха, и киваха с главите си заради Ерусалимската дъщеря, и рекоха: Той ли е градът за който се говореше: Съвършенство на красотата, Радост на всичката земя?
16 Всичките ти неприятели отвориха върх тебе устата си: Позвиздаха, и скръцнаха съ зъбите си, и рекоха: Погълнахме я: Той е наистина денят който очаквахме: намерихме, видяхме.
17 Господ направи което намисли: изпълни словото си което определи от древни дни: Разори, и не пожали, и развесели за тебе неприятели, Възвиси рога на противниците ти.
18 Сърдцето им възопи към Господа. Стено на Сионовата дъщеря, Проливай, като поток, сълзи дене и ноще: Не давай почивка на себе си: да не престане зеницата на окото ти.
19 Стани, възопий нощя когато почнуват стражите: Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа: Възвиси към него ръцете си заради живота на младенците си Които премират от глад по краищата на всичките улици.
20 Виж, Господи и призри на кого си направил така. Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?