19 Стани, възопий нощя когато почнуват стражите: Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа: Възвиси към него ръцете си заради живота на младенците си Които премират от глад по краищата на всичките улици.
20 Виж, Господи и призри на кого си направил така. Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат наземи по пътищата: Девиците ми и юношите ми паднаха от нож: Убил си в деня на гнева си, изклал си, и не си пожалил.
22 Призвал си отвред, като множество в ден на праздник, ужасите ми; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен: Онези които съм носила в обятия и възрастила, врагът ми ги сконча.