7 Господ отхвърли олтаря си, погнуси се от светилището си, Заключи в ръката на неприятелите стените на палатите му: Възкликнаха в дома Господен като в праздничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря: Опна връвта, не завърна ръката си от да изтребя, И направи да сетува предстението и стената: изнемогнаха купно.
9 Портите й се вдълбаха в земята: погуби и съкруши вереите й. Царът й и началниците й са между езичниците. Законът не съществува, нито пророците й получават видение от Господа.
10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята.
11 Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града.
12 Думат на майките си: Де има жито и вино? – Като премират в стъгдите на града както смъртно ранени, Като се излива душата им в пазухата на майките им.
13 Кого да ти взема свидетел? с що да те сравня, Ерусалимска дъщи? Защото съкрушението ти е голямо като морето: кой може да те изцели?