14 Станах смях на всичките си люде, песен тям вес ден.
15 Насити ме с горест, опи ме с пелин;
16 И счупи зъбите ми с кремене, покри ме с пепел.
17 Отблъснал си още душата ми от мир;
18 И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.
20 Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.