17 Отблъснал си още душата ми от мир;
18 И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.
20 Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.
21 Това си напомням в сърдцето си, за то имам надежда.
22 Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му:
23 Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.