1 Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Каменете на светилището се пръснаха по ъгловете на всичките пътища.
2 Драгите синове на Сион, равноценните с чисто злато, Как се вмениха като пръстени съсъди, дело на грънчарска ръка!
3 Още и зверовете подават съсци и кърмят чадата си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустиня.
4 Езикът на сучещото залепна на небцето му от жажда: Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже.
5 Които ядяха нежни ястия, лежат в пътищата загинали: Възпитаниците в багреница пригърнаха гноището.
6 И наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието на греха на Содом, Който биде съсипан в едно мъгновение, без да са действували върх него человечески ръце.
7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, По-червени на глед от рубини, - видът им като сапфир.