11 Господ свърши яростта си, изля пламика на гнева си, И разпали огън в Сион който пояде основанията му.
12 Не вярваха земните царе и всички които живееха по вселенната че щеше да влезе неприятел и враг в портите Ерусалимски.
13 Това стана заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
14 Заскитаха се като слепи по пътищата, оскверниха се с кръвта Щото человеците не можеха да се допрат до дрехите им.
15 Отстъпете, нечисти, викаха към тях: отстъпете, отстъпете, не се допирайте; А те бягаха и се скитаха; и говореше се между езичниците: Няма да пришелствуват вече с нас:
16 Яростта Господня ги отлъчи, не ще вече да гледа на тях: Свещеническо лице не почетоха, старци не помилваха.
17 До сега още очите ни запряха от да чакат суетната за нас помощ: Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява.