14 Заскитаха се като слепи по пътищата, оскверниха се с кръвта Щото человеците не можеха да се допрат до дрехите им.
15 Отстъпете, нечисти, викаха към тях: отстъпете, отстъпете, не се допирайте; А те бягаха и се скитаха; и говореше се между езичниците: Няма да пришелствуват вече с нас:
16 Яростта Господня ги отлъчи, не ще вече да гледа на тях: Свещеническо лице не почетоха, старци не помилваха.
17 До сега още очите ни запряха от да чакат суетната за нас помощ: Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява.
18 Пречакват дирите ни за да не ходим по стъгдите си: Приближи се свършъкът ни, дните ни се изпълниха, защото дойде свършъкът ни.
19 Които ни гонеха станаха по-леки от орлите небесни: Гониха ни по горите, пречакваха ни в пустинята.
20 Хвана се в техните ровове диханието на ноздрите ни, помазаникът Господен, Под сянката на когото говорехме че ще живеем между езичниците.