12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.
13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.
14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.
15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои.
16 Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание.
17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.
18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.