1 Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта.
2 Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния.
3 По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.
4 Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки.
5 Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник:
6 глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват.
7 Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях.
10 Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.
11 Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.
12 Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби.
13 Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие.
14 Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него?
15 Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат!
17 Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване.
18 Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.
19 Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите.
20 Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.