1 Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш.
2 От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята.
3 Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.
4 Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне.
5 Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това.
6 Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.
7 Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето.
8 Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.
9 Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.
10 Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.