1 Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях.
2 Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега.
3 Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.
4 Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър.
5 Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда.
6 По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.
7 Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето:
8 ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.
9 По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд.
10 И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне.
11 И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее?
12 Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно.
13 По-добре беден, но умен юноша, отколкото стар и безумен цар, който не се вслушва вече в съвети.
14 Юношата ще излезе от затвора да царува, макар че е роден беден в царството му.
15 Видях живите под слънцето да ходят с юношата, който ще заеме неговото място.
16 Народът, който той предвожда, няма край. Но които се родят след него, няма да му се радват. Това е също суета и гонене на вятър.
17 Внимавай, когато пристъпваш в Божия дом. Приближи се, за да слушаш. Това е по-добро, отколкото когато глупци изгарят жертви – глупците не съзнават, че извършват зло.