1 По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането.
2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си.
3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието.
5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец,
6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета.
7 Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава.
8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив.
9 Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците.
10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това.
11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето.
12 Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.
13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво?
14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
15 През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си.
16 Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш?
17 Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно?
18 Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.
20 Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.
21 Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе.
22 Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.
23 Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене.
24 Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне?
25 Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.
26 И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка:
28 каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих.
29 Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.