19 Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета.
20 Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето:
21 един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло.
22 А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?
23 Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.
24 Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.
25 Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“