11 Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва.
12 Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога.
14 Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него.
15 Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.
16 Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда.
17 Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело.