1 Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях.
2 Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега.
3 Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.
4 Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър.
5 Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда.
6 По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.
7 Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето: