1 Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране,
2 за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието,
3 защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин,
4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.
5 Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята.
6 Така че пътят на живота ѝ не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.
7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми.
8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ,
9 за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек;
10 за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом.
11 И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени,
12 и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека;
13 защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници?
14 Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“
15 Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.
16 Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи – по площадите?
17 Нека те бъдат само твои, а не и на чужди.
18 Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост
19 като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта ѝ.
20 И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки;
22 собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях.
23 Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.