1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си.
3 Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си.
4 Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник,
5 за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му
7 и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад,
8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща
9 по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака.
10 И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце,
11 бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи:
12 ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого.
13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза:
14 „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си.
15 Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих.
16 Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет.
17 Покадих леглото си със смирна, алое и канела.
18 Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки,
19 защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път.
20 Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“
21 Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста.
22 Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен – срещу изстрел,
23 докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
24 И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми!
25 Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ,
26 защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея.
27 Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.