1 Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил:
2 когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: „Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: „Какво да направя за своя син?“
3 Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино.
4 Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях.
5 След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват.
6 Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.
7 Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог.
8 Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“
9 Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.
10 Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях.
11 Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“
12 Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“
13 Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма.
14 И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“
15 Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“
16 И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.
17 След това Самуил свика народа при Господа в Масифа
18 и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха.
19 А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: „Не, непременно ни постави цар.“ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си.“
20 Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий.
21 След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха.
22 Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“
23 Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички.
24 Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“
25 След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом.
26 Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог.
27 Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това.