1 И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“
2 Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах.
3 И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени – йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена.
4 Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.
5 А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“
6 В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес.
7 Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца.
8 И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.
9 Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус,
10 Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“.
11 И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: „Така направи Давид!“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна.
12 Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“