1 А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“
2 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“
3 Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“
4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“
5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“
7 Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене.
8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“
9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“
10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“
11 Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.
12 Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя,
13 нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща.
14 Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра,
15 никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“
16 Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“
17 И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.
18 Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно.
19 Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел.
20 Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел.
21 И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи.
22 Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.
23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“
24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.
25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
26 В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“
27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“
28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем,
29 като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“
30 Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти!
31 Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“
32 Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“
33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.
34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.
35 На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него.
36 И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него.
37 И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“
38 И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си.
39 А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“
41 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.
42 И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“